СЕБЕ СИ НАМЕРИХ

Тъй много време губих да се лутам,
нанякъде да тръгвам, да се връщам…,
да диря отговори, да се питам
и другите да питам, за да сбъркам…

Тъй много време губих, за да мисля.
В очакване живях и във тревога.
С тъга отмервах сянката на дните
и търсех светлинката, пътя, Бога.

А тя е била скрита вътре, в мене,
в сърцето ми – една частица обич –
забравена, сломена, заклеймена,
затрупана от спомени-окови…

Аз търсех себе си, все отразена
в очите на останалите хора –
огледала от фалш и срам изопачени,
от лицемерие, от присмех и от злоба…

Загърбих всичко… И отново тръгнах –
без предразсъдъци, без мисли суеверни
и неусетно в чистотата си се върнах.
Най-после себе си намерих!