42676976_1776904842420458_4340417997135937536_n

ДАНЪК СУЕТА

Днес всички хора данък ми дължат,
защото на кантара ми тежат
еднакво грешките на злото и доброто.
На Суетата е такова естеството,
че без значение е, вярвай ми, мотивът
подвел те във посоката ти крива,
защото резултатът е един –
грехът ти е мой роден син.

Суета е всяко лошо дело,
щом мислиш, че постъпваш смело,
въставайки срещу закона,
добрите нрави или трона.
На дързост глупава играеш –
харесва ти да се ласкаеш.

Но тъй е и с доброто дело –
щом, удряйки в земята чело,
дори без сянка на съмнение,
изричаш смешното твърдение:
„Не съм способен на злина!“
Това не е ли Суета?!

Намразил друг, поради себе си го мразиш
и вярваш, че достойнството си пазиш,
а всъщност те яде отровна завист –
самолюбието води до ненавист.
Тоз, който превъзхожда те с душа,
със ум, със благородство, с красота,
на злобния ти присмех е мишена…
Комично е да бъдете сравнени,
че твойта малоценност ще шокира –
сравнението често комплексира…

Обичаш ли, е пак заради тебе,
защото този „друг“ ти е потребен –
на негов гръб да се почувстваш важен,
незаменим, желан, прекрасен даже…
Необходим ти е – да ти услужи
със вяра в теб самия, друже.
Обичаш този, който хвали,
а не упреква… Знай, едва ли
задълго ще се чувстваш тъй значим –
все някога ще спреш да си любим.

Но всеки жест на милост, проявен
във външност блага, не е доброта.
Не се самозалъгвай, надценен!
На Суетата дъщеря е Милостта.
Не ми излизай с номера, че можеш
за чуждата съдба да се тревожиш
тъй, както си за своята загрижен!
Та колкото човек да ти е ближен,
не казваш „аз“, а „тя“ и „той“,
проблемът – „нечий“, не и „мой“!

И гледайки ме право във очите,
нескромно си изтъкваш добрините:
„На този просяк, там, пари оставих;
бездомно куче с хляба си нахраних;
на рамото ми днес приятел плака;
към враговете си съм честен даже! Всяка
постъпка своя трезво преценявам!
Умея да забравям и прощавам!“

Със тез слова ми само смях докарваш –
това, което казваш, май го вярваш!
Да лъжеш себе си, уви, успяваш!
Не тъй е лесно мен да убеждаваш.
На просяка си дал с „половин уста“
пари – да те не гложди съвестта.
На кучето подхвърляш хляб излишен –
да се почувстваш по-добър и по-възвишен.
Приятел утешаваш – тъй дълга си
с готовност разтоварваш от гърба си.
И перчене е само честността ти
към всеки враг. Аз зная стойността ти.
Прощаваш лесно, даже твърде лесно –
не със сърце, а с дума кратка,
но памет имаш ти чудесна.
За теб мъстта е трижди сладка.

За другиго да се погрижиш ти харесва –
да пръскаш време, труд и средства,
но не за туй, че нявга ще го оцени,
а за да блеснеш в собствените си очи.
„Добър съм!“ – казваш си с усмивка…
Не са ли подла придобивка
стремежите ти милозливи
да правиш хората „щастливи“?!
Суетния предел достигнал,
сам паметник си би издигнал.

Суетна е и храбростта ти,
но казваш: „Гледай колко пъти
очи в очи срещу смъртта
заставал съм и със страха
преборвал съм се аз успешно!“

Забавен си ми. Колко смешно
кънтят в ушите тез слова!
Страхът на теб ти е в кръвта.
И ако някога си го надвивал,
не е от храброст, а си бивал
премного сляп – да проумееш
опасността. Ще онемееш
в мига, във който разбереш,
че време ти е да умреш.

Страхът те цял живот съпътства,
а храбростта е често безрасъдство.
И ако можеше да отрезвееш,
по-инак щеше да живееш –
по-предпазлив би бил и по-разумен,
по-малко смел, затуй – по-умен.
… Ала във мрежите ми се оплел,
ти крачиш със замаяна глава.
Дори пияният за себе си е смел.
Та Суетата е фитил за Смелостта!

Когато казваш: „Правя грешки,
но взимам си от тях бележки;
поуки трупам, за да виждам ясно,
по-обективно, мъдро, безпристрастно;
делата чужди трудно преценявам,
но себе си добре познавам
и знам, не ми е чужда Суетата –
при мене е отдавна на заплата!“,
постъпваш сам със себе си нечестно,
защото, знай, добре ми е известно,
че НЯМА по-суетна мисъл от това
да си признаваш собствената Суета!

Мен безразлична ми е твоята подбуда.
Заблудата е винаги заблуда!
От мен не може никой да избяга.
Затуй ще плащаш, както се полага!

Постъпките – добри и зли –
от мен не са ли вдъхновени,
от инфантилност страдат, та дори
от скромността са ощетени.
На тях им липсва цвят и стил,
дълбочина, посока, чувство.
От Суетата полза би добил,
но флиртът с мене е изкуство.
Дребнавата измама твърде лесно
надушвам аз. Не ми е интересна.
Ти научи си първо правилата,
Тогаз участвай във играта!
Играй с кураж и по-на едро!
Губи с достойнство – тъй е редно!
Ще те разкрия бързо, без съмнение,
но ще те гледам с уважение!

advanced divider
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on telegram
Telegram

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *