Какво е Любовта? – аз питам. – Време
не е, ни дълг или протегната ръка.
Награда тя не иска, не ще вземе
от тебе нищо, даже и троха.
Какво е Истината? – питам. – В нея
оглежда ли се някой, в самота?
Аз възжелах да я последвам, да се слея
с кристалния и образ, в тишина.
Дори да ме застигнат
омраза, завист, мъст
и тяхната зараза
да плъзне в мойта кръв,
аз ще остана чиста,
с отворена душа,
защото съм способна да вярвам във това!
Дори да се продъни
земята в огнен ад,
зари от звездни мълнии
и гръм – да затрещят,
Тъй много време губих да се лутам,
нанякъде да тръгвам, да се връщам…,
да диря отговори, да се питам
и другите да питам, за да сбъркам…
Тъй много време губих, за да мисля.
В очакване живях и във тревога.
С тъга отмервах сянката на дните
и търсех светлинката, пътя, Бога.
А тя е била скрита вътре, в мене,
в сърцето ми – една частица обич –
забравена, сломена, заклеймена,
затрупана от спомени-окови…
Днес всички хора данък ми дължат,
защото на кантара ми тежат
еднакво грешките на злото и доброто.
На Суетата е такова естеството,
че без значение е, вярвай ми, мотивът
подвел те във посоката ти крива,
защото резултатът е един –
грехът ти е мой роден син.
Суета е всяко лошо дело,
щом мислиш, че постъпваш смело,
въставайки срещу закона,
добрите нрави или трона.
На дързост глупава играеш –
харесва ти да се ласкаеш.
