116 сонет - У. Шекспир Да не издигам пречки и стенипред брака на сърцата. Обич не етова, което времето мениили със остарелия старее.Любов – това е в бури греещ знак,негаснещ и в мъглите, вечно зримазвезда е тя за бродещия в мрак,чиято стойност е неизмерима.На времето не е играчка тя.И нека то коси със сърп цветятапо нашите страни, чела, уста –тя трае вечно, преко времената.Ако това тъй само ми се струва,ни моят стих, ни обич съществува.