Дори да ме застигнат
омраза, завист, мъст
и тяхната зараза
да плъзне в мойта кръв,
аз ще остана чиста,
с отворена душа,
защото съм способна да вярвам във това!
Дори да се продъни
земята в огнен ад,
зари от звездни мълнии
и гръм – да затрещят,
аз пак ще имам дързост
да не изпитам страх…
и с вик да ги прегърна, и да се слея с тях.
Дори светът да свърши
и времето да спре,
та вярата във всичко,
безмълвна, да умре,
аз все така ще вярвам
във себе си – докрай!
И нека с тази вяра
съдбата си играй!
- 15.06.1999 г., Варна
Всеки човек в живота си има съдбовни срещи. От пръвите ни срещи осъзнах, че имаш чиста и добра душа, но с времето имах щастието да те опозная. Радвам се, че дойде времето да започнеш да отваряш душата си за света, чрез стиховете си, за да можем да се докоснем поне малко до дълбината на душата ти.
Любимо мое стихотворение – едно от всички красиви, пълнокръвни, истински вдъхновяващи, разтърсващи твои стихове! Благословена си с този дар – да вдъхваш живот в словото и да докосваш и най-фините нишки на душите и сърцата ни! Благодаря ти!
Всеки път четейки,намирам в стиховете ти части от себе си,или други,които ми носят отговори.Не спирай да пишеш,за да не спирам да те чета 🙂